Хамали Експрес.com

Хамалин е една от най-разпространената професия сред младото академично общество в столицата. На всяка спирка, особено в Студентски град, се мъдрят обяви за търсене или предлагане на хамалски услуги. За целта се наемат силни и здрави студенти, които имат свободно време през лятото или след лекции. Самите те предпочитат да се хванат на работа като носачи, защото там няма работно време, нито ограничения за облекло, обноски или владеене на чужд език. Вече година и половина съм хамалин, признава студент по педагогика в СУ. Той работи като сътрудник и в столично спортно радио, но нито за миг не се е замислял да се отказва от носенето. Причината е, че от хамалството си докарва по 300 лв. на месец, а в радиото му дават само малки хонорари.

От години насам строителният бранш в България отчита сериозен ръст. С всяка изминала година се застрояват все повече и повече площи - както за жилища, така и за офиси. Логично, след приключването на строителните дейности, следва и нанасянето в стотиците офиси. В някои от случаите, за някои фирми това е първото им нанасяне в офис. Има обаче и много фирми, които просто се местят от едно място на друго. Именно това са и фирмите, които при такива ситуации разчитат изключително много на хамалските фирми и професионализма на наетите хамали. Може би за мнозина преместването изглежда като детска игра, но при положение, че имате над десетки, а може и стотици служители, които трябва да се изнесат от единия офис и да се нанесат в другия, нещата придобиват по-различни измерения. Тук не става въпрос само за отделинет служители, но и за съпътстващото ги оборудване, обзавеждане, документация. Именно при такива ситуации е от огромно значение, дали наетите хамали са вършили и преди подобни дейности, до колко са сериозни в изпълнението на поръчките, дали ще бъдат внимателни и няма да запилеят нещо. Особено сложно за хамалите става, ако въпросната компания разполага с активи като сървъри, мрежово оборудване и няколко UPS-а /с тегло по около 500 кг/. На лице са и допълнителни усложнения: хамалите трябва да решат цялата задача по преместването през уикенда и в понеделник дейността на фирмата да бъде възстановена на новото работно място.

Упражнението е доста сложно и не е за всеки. Великото преселение на офисите започна, но едва ли ще приключи скоро. Хубавата новина за хамалите е, че благодарение на това, те ще имат поръчки още доста време. Неприятното обаче е за тези, които не са чак толкова големи порфесионалисти в хамалските дейности, защото има опасност да закъснеят със сроковете и по този начин да получат лоша слава и разбира се спад на поръчките за в бъдеще. Гладкото преместване струва време и безсънни нощи. Единствено компаниите, специализирани в извършване на транспортни и хамалски услуги, притежават опита и възможността да се справят с подобни проекти.

Услугата преместване на офиси е добре позната на българския пазар и по думите на фирмите, които я предлагат, търсенето всяка година се увеличава. Дали обаче всички хамалски фирми са способни за подобна работа ще покаже времето.

Пренасяхме наскоро едно пиано, не беше от най-големите, от тези руските примерно, беше лесна задача, на фона на много други, които сме имали. Собственикът му или по-точно музиканта беше точно като от клишето за музикант - гении. Имаше занамерен външен вид и облекло, брадясал, със смотани дрехи, все едно няма огледала и не знае за какво се ползват. Притеснителен един такъв, макар видимо да беше доволен, че бяхме културни хора хамалите, а не вероятно онова, което той очакваше да сме. Даже си залафихме, естествено този човек футбол не знаеше какво е, преувеличено казано, но ме разбрахте. В хора на разговора с колегите-хамали го “хванахме” в незнаенето на най-популярни неща, сякаш този човек не гледаше телевизия, а вероятно не слушаше и новини по радиото. Живееше си в някакъв свой собствен свят или може би в някакъв ниско населен свят на музикантите и композиторите пред вековете. “Добре ви е на вас хамалите, добре ви е” разправяше. Чак да го съжали човек като ги говореше такива. Изглеждаше един такъв тъжен или по-скоро замислен. 
Аз съм хамалин от 6 години, не съм студент вече, ще ме хванете. Ама то никъде не пише, че всички хамали са студенти, такива са тея, която са на повикване, а не тези на постоянен трудов договор. Но се отплеснах малко! Имах предвид, че много време вече съм в хамалския бизнес, демек и много пиана съм пренасял, пианото е едно от нещата, които хората местят, викайки фирма за хамали. Та много пиана съм преместил от апартамент в апартамент като хамалин, едно-две даже сме изхвърлили, но до сега такъв пианист, вярвайте ми, не бях виждал. Не съм някакъв голям писател, майстор на словото и перото, както се казва, та не мога да ви го опиша подобаващо, а ми се иска. Странен беше тоя човек, странен, много интересен с тая му отнесеност. Както знаете има хора, които не срещаш по улицата, не ги дават по телевизията и не можеш да ги чуеш по радиото. Има разни инвалиди такива, това е едната страна, подтискащата на въпроса. Инвалидите и всякакви такива страдащи хора, които не излизат от домовете си, разни психично болни, които се страхуват да излизат на вън… Да, има такива и то не малко, не малко. От друга страна седят гении като нашия пианист, тях може и да ги срещнеш на улицата, да се разминете, а може и да не ги срещнеш. Но е това е интересното да се заговориш с такъв. Тоя човек се отнасяше с пианото си като с любима жена, първороден син на годинка и като току що купен последен модел мерцедес. Вярвайте ми, всичко това беше хем интересно, хем комично, но предимно интересно. Той говореше едни такива, как музиката била жива, тя не била просто звуци, те били само клетките на музиката. Музиката обаче, веднъж сътворена, тя била живо същество, което живеело свой живот. Музиката карала хората да я изпълняват, музиката им говорила, в нея имало послание, мисли, идеи, цветове. Е това последното го бях чувал някъде, но за пръв път говорех с такъв човек - който може да вижда звуците и тоновете в цветове. Това си е истина, има такива хора, чел съм аз по въпроса. Не мога да се сетя термина, че и вие да прочетете или питате Гугъл. Ама важното е, че тоя човек отнесен, който никога не беше работил, живееше от където и да го погледнеш живот на свобода и неангажираност, просто си беше свирил по разни концерти… тоя каза, че ни било добре на нас хамалите. Първоначално така ни се стори, че е депресиран и според него на всички им е добре, само не на него.
Ама после друго си помислихме. Но сега другото няма да го пиша, че трябва да отиваме до един адрес за безплатен оглед с колегите, все пак сме точни хамали, не закъсняваме. Аз пиша бързо и може да ви доразкажа, но хайде, друг път. Че и без друго я някой го прочете, я не, това е положението. Ама си пиша аз, че като ми е скучно така се разтоварвам, обичам да пиаш по блоговете. Пък и са ме упълномощили за това шефовете.
А вие ако се нуждаете от добра фирма за хамалски услуги, от добри хамали, ние сме!

Новият роман на ромския  писател Георги Парушев „Хамали на илюзии” беше представен на 14 юни от 17.00 часа в зала на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Книгата е издадена със съдействието на НССЕДВ към Министерския съвет, Министерството на културата и Съюза на българските писатели.

На церемонията присъстваха много творци, общественици, представители на неправителствени организации и приятели на известния в страната и чужбина ромски поет и писател Георги Парушев.

Публикуваме приветствието, произнесено от твореца Мюмюн Тахир от името на СБП, на тържественото представяне на излезлия наскоро емблематичен роман “Хамали на илюзии”.