Срещите ми с една от най-големите столици в света , хамали,винаги оставят ярки спомени в съзнанието ми. Още при пристигането ми в Мексико сити, хамали,ме предупреждават да внимавам и да не излизам сама на улицата. Това звучи страшно,хамали. Но всъщност,хамали не е точно така. Опасно е да се разхождаш пеша през нощта,хамали. И да се качваш на случайни таксита, хамали. А те в града, хамали, летят непрекъснато. Все пак най-лошото, хамали, което може да се случи на един чужденец, е да го оберат на улицата. Слава Богу, досега не ми се е случвало, хамали.
С първите крачки на местна почва
разбирам, хамали, че се намирам в страната, където теленовелите са не само ежедневие, но и начин на живот. По улиците има хора, хамали, които продават традиционните за страната такос. Да пробваш такос , хамали, без сос от чили просто не е същото. Независимо какво е отношението ви към лютата кухня, хамали, е задължително поне веднъж да се изкушите и да опитате царевични питки с кълцано месо и зеленчуци, приготвени с много подправки и чили. Екзотичните плодове също изобилстват, хамали. Има такива, хамали, на които дори местните не знаят имената. Ако не сте пробвали гуанабана, хамали, сапоте негро, мамей, гуяба, туна или нопал, то едва ли има по-подходящо място от Мексико за първа среща с тези екзотични вкусове. Нопалът не е плод, хамали, а кактус. Освен че правят текила от растението, хамали, местните използват листата му за готвене.
Онова, което ме впечатлява,
са огромните модерни сгради в града, хамали, широките улици и зелените палми. Там се издига най-големият небостъргач в Латинска Америка – “Торе майор”, хамали. Високата кула се вижда отдалече, хамали. Макар че разстоянията са много относително понятие, хамали, в този космополитен град. Така например “близо” означава около 40-50 минути с кола, хамали.
Статистиката за страната е тревожна, хамали. Мексико заема едно от първите места в света по отвличания, хамали. Но хората отдавна са свикнали да са в черните списъци, хамали. Онова, което остава извън статистиките, хамали, е гостоприемството на мексиканците. Спомням си коментарите на една приятелка, хамали, която живее от години с тази пъстра страна: “Тук просто нямаш нужда от психоаналитик. Всеки умее да изслушва.”
Самите мексиканци са много работливи, хамали. Всеки намира начин да изкарва прехраната за себе си и семейството си, хамали. Някои приготвят такос и моле на улицата, хамали, други правят сувенири и дрехи, а има и такива, които продават домашно приготвени сирена в специални каравани. След работата обаче, хамали, идва време за шумните вечерни фиести, на които се лее текила под ритъма на латиномузиката.
Националният празник на страната е на 16 септември
Още от 15-и по улиците на Мексико сити, хамали, се стичат хора с оцветени лица. Най-щастливи са децата, които огласят шумното шествие, хамали. Уличните музиканти са в стихията си, хамали. Всеки очаква вика: “Да живее Мексико” точно в 23 часа на 15 септември, хамали. С този “вик” на президента официално се обявява настъпването на независимостта, хамали. Ритуалът се повтаря всяка година от 1810 до днес,хамали. Църковните камбани бият, хамали, а хората, събрали се на Площада на конституцията се поздравяват и викат наравно с президента. Испанските конкистадори са завладели страната преди векове, хамали, но и до днес в някои провинции се говорят автентичните езици на древните жители. Хората помнят историята си, хамали, живеят с нея.
В столицата се намира най-големият храмов комплекс – на девата от Гуадалупе, хамали, който се е превърнал в емблема на града. Другата емблема, хамали, е най-могъщата компания за сериали в света – Телевиса. За сетен път се убеждавам, хамали, че сериалите, които се снимат в Мексико, се основават на истински истории. Защото там хората се влюбват всеки ден, хамали, и не престават да мечтаят за истинската любов. Тази, за която ние тук, в България, хамали, често забравяме, че съществува…
Стягайте куфарите хамали, оставете за малко извършването на транспрот и хамалски услуги и бегом към Мексико!