Хамали Експрес.com

“Най ми е харно, като ме викнат да нося ковчега на някой мъртвец. Надницата е двойна, пък и не е тежко.”
Това признава пред репортера на народното издание 58-годишният Асен Маджаров. Асен е един от стотината хамали, които ежедневно кибичат на пиацата на площад “Македония”. В занаята е от 30 години. Успял да закачи и от добрите стари времена, когато хамалската му надница стигала до половин заплата. “По Байтошовото време бяхме досущ партизани. Милицията гонеше и биеше всеки, дошъл тук да припечели нещо “на черно”. Сега никой не ни пипа, но и клиентите намаляха”, кахъри се старият носач. Картината на хамалската борса с днешна дата е следната:
Стотина мургави здравеняци клечат по тротоарите на групички. И с прегладнели погледи дебнат всяка скъпа кола, която спре на пиацата. Появи ли се клиент, настава суматоха. Скупчват се около му и започва ухажването. Тарифите за пренасяне на тежки товари са 15 - 20 лева на час. Но заради жестоката конкуренция често хамалите кандисват и на половината сума. Най-големите ни душмани са студентите, оплакват се те. В началото идваха уж да помагат, а те шпионирали. Откраднаха ни занаята, ама пак нищо не научиха, коментират хамалите. Хората предпочитали услугите на учените глави, без да си дават сметка, че тия момчета са неопитни. Оня ден двама висшисти носили по стълбите роял. Спънали се и тежкият инструмент премазал единия. После нас викнаха да помагаме, доверява Пинко. С това прозвище е популярен на пиацата един от тарторите на хамалската общност - 60-годишният Мюмюн Мехмедов.
Той е неопровержимото доказателство, че хамалуването си е тънък занаят. Минимум 2 години усилно чиракуване ти трябват, за да се наречеш хамалин, разкрива той. Пинко тежи 50 килограма с мокри дрехи, но обладава исполинска сила. Носи на гръб 130-килограмови сейфове, холни гарнитури и пиана. Не му се опират и фризери, и перални с тегло два пъти колкото неговото. Срещу десетачка и бутилка шльокавица отнася всичко като бръмбар сламка. Вкара ли половинка сливова пък, вдига оборотите като японско багерче. На въпроса, как хърбалак като него вдига предмети с тегло три пъти колкото неговото, Пинко отговаря така: “Колкото товари има, толкова са и начините за носене, хамалогията си е цяла наука. Трябва да знаеш как се полага товарът, та по-малко да тежи. Къде се стягат и къде разхлабват ремъците около раменете и кръста. Как и колко да е наклонено тялото и на колко крачки се вдишва и издишва.”
Из площад “Македония” още се говори как навремето Пинко сам качил 90-килограмова печка по стълбите до 13-ия етаж. Но се оказало, че сбъркал входа. И се наложило да повтори процедурата. По думите на Мюмюн това, че в студентските хамалски фирми работели висшисти, било лъжа. Водят ги студенти, а те - 50-годишни пияници с окапали зъби, възмущава се мургавелякът. Само един от 10 служители в тия фирми бил минавал покрай университет. Бройката се допълвала от всякакви селяни, дошли в столицата да дирят работа.
Според осведомени липсата на клиенти принудила част от хамалите да търсят алтернативни начини за забогатяване. Често мургавите носачи влизали в комбина с крадливи банди. Оглеждали домовете на по-заможните клиенти за скъпи предмети и вещи. А сетне “изпявали” видяното на апашите срещу съответната сума. Тарифите за подобна информация варират от 50 до 150 лева, научи репортерът на “ШОУ”.
Боби е сред най-колоритните фигури на хамалската пиаца. Най-забележителният факт в биографията на 52-годишния носач е, че навремето е другарувал с покойния собственик на ВИС Васил Илиев. Дюлгерин по професия,
Боби участвал в строителството на култовия ресторант “Мираж” в столичния квартал “Емил Марков”, собственост на легендарния бос. Именно там се запознал и влязъл под кожата на висаджията с чувството си за хумор. Станал чест гост на софрите и пиршествата, организирани от него. И досущ като придворен шут разсмивал гостите му - добре облечени бизнесмени от сивата икономика. Хамалския занаят подхваща след убийството на благодетеля си Васил Илиев. “Ял съм и съм пил на една софра с Карамански и Георги Илиев. А сега бачкам като хамалин. Но за разлика от тях поне съм жив”, прави равносметка хамалинът. По думите му създателят на ВИС бил най-добрият човек, когото някога е познавал.
Най-често ни ангажират да пренасяме парични каси и пиана, както и за почистване на боклук, връща се към днешното си битие на хамалин Боби. Не отказвам никаква работа, стига да падне някой лев, признава той. Сред най-странните оферти за работа била тази на възрастна пенсионерка от квартал “Младост”. Възрастната дама заменила апартамента си за по-малък в центъра на града. И наела Боби и негов приятел да пренесат мебелите. Наред с вехтата покъщнина обаче хамалинът трябвало да отнесе и 60 живи котки, които населявали дома на пенсията. “Беше нещо страшно! Къщата смърдеше на пор и още нещо, а гадините драскаха и хапеха, спомня си препатилият хамалин.
Нахлузихме брезентови ръкавици и ги натъпкахме в чували. Но кой да ни каже, че торбите са от найлон. Като пристигнахме в новото жилище, половината котки се бяха издушили. А бабешкерата, вместо да ни плати уговорените по 10 лева на калпак, викна полиция.”
Боби обаче е горд с друг един случай от практиката си. Преди година той и двама негови колеги успели да измъкнат от дома й 240-килограмова старица. Жената била лежащо болна и десет години не била излизала от стаята си. За това време наддала над 100 килограма. Не щеш ли обаче, се наложило да постъпи в болница. И угоената като шопар по Коледа баба не сколасала да излезе през вратата. “Наложи се да я спуснем с въжета през прозореца от четвъртия етаж”, завършва своя разказ хамалинът от площад “Македония”.

Български или чуждестранни физически или юридически лица могат да кандидатстват за почистване на Министерството на транспорта и извършване на хамалски услуги.

Това става ясно от обявената обществена поръчка в министерството, наречена “Текущо, основно и извънредно почистване в сградите на Министерството на транспорта и извършване на хамалски услуги”, съобщава БГНЕС.

В обявата не се посочва сумата, предвидена за почистване и хамали, но се отбелязва, че документите се приемат до края на октомври.

На 28 октомври 2008 г. офертите ще бъдат отворени, като тази с най-ниска цена ще бъде предпочетена.

До 500 лв. може да стигне глобата, ако стоварите боклуците в парк или гора

Съществува огромната вероятност в събота вечер да не сте си били вкъщи и напълно ви разбирам: вече е лято и още в петък сте налазили градинки, паркове, заминали сте за два дни към морето, отишли сте някъде в планината – нормални са тези неща. Надявам се да сте изкарали добре, да сте се забавлявали, да сте забравили за гадните неща в живота и да сте усетили навсякъде около себе си само позитивна енергия. Надявам се да ви е било толкова кеф, че когато ми разкажете как сте си изкарали, да ви завидя! И се надявам, че събота, било то и случайно, между 20:40 и 21:30 не сте мернали и за минутка Канал 1!… Вероятността наистина е малка: предполагам сте нормални хора, което означава, че няма начин да гледате Канал 1. И все пак… Съществува възможността ей така, като мен, съвсем умишлено да сте седнали в 20:40 пред телевизора, за да гледате “Шоуто на Канала” – шоуто, с което Канал 1 за пореден път се опитва не “да избие рибата”, а да “избие аудиторията си”. В прекия смисъл на думата.
Истината е, че аз по някаква случайност си пуснах телевизора в началото на централната емисия “По света и у нас”. Да попитам: “Какво се случва обикновено в началото на централната емисия “По света и у нас?”… Точно така: електронният часовник удря 20:00 и някой от водещите казва нещо от рода на “Маясъл повали на легло Симеон Сакскобургготски навръх седемдесетият му рожден ден!”, минава шапката и после другият допълва: “Ето и останалите новини!…” Или нещо такова – трудно им хващаш спатиите на Канала. Тази вечер, обаче, вместо някой от злепреструващите се на “не-съм-водещ-на-новините-в-кабеларка” водещи, се появиха Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев, облечни като… хамалите!!!!… Значи, когато разбрах, че “актьорите от “Каналето” Камен, Тончо, Марта, подкрепени от Георги Мамалев и няколко млади актьори, се завръщат на екран”, ама и за секунда не си и помислих, че ще видя хамалите. Или кмета. Или Гьобеков. Или Кирето и Сийка. Или учителката. Или който и да се сетите от досадилите им превъплъщения. Не! Помислих си: “Ей, най-после нещо ново! И различно! Евалата на Канала! Винаги са били новатори! Винаги крачка напред в бъдещето!”. А то какво? Казаха: “Брат’чеди, ще се видим след новините” и изчезнаха. Разбирате ли, началото на новините, беше началото на падението. Стоях и си мислех “Ама вие сериозно ли?!?!?”…
Явно бяха много сериозни. Явно бяха решили още преди началото на самото “шоу” да ебат майката на зрителите, защото в края на емисията Камен и Тончо отново се появиха: този път Камен партнираше на Мира Добрева, а Тончо беше клекнал между двамата, все едно, ще чете новини. Разбира се, в стилистиката на хамалите, допусна някаква грешка. Примерно “Брат’чед, ще чета нови дни!” и Камен му каза: “Не са “нови дни”, ами са новини и няма да ги четеш, защото свършиха!”…. Ха-ха-ха? По-скоро не. По-скоро: ебахти трейлъра на онова, което ни очаква след спортните новини!
“Шоуто на Канала” беше ситуирано сред преливащ от безвкусие в цветовата си гама декор, в стил “Магърдич Халваджиян”, с видеостена, рехава публика, така разположена по местата, че да създава впечатление за “гъч” и бенд, състоящ се от четирима музиканти – китарист, басист, барабанист и човек пред микрофон с кухарка. Жокер: когато малко по-късно разбера кои са тия четиримата, ще си кажа “Ай’ стига бе?!“. Но това след малко.
“Шоуто” започна с дикторкия глас на Камен Воденичаров, който, ако помните как мистър Невада анонсираше появата на Кръстю Вапцаров, каза “Дами и господа, посрещнете водещия Тончо Токмакчиев”. И… изненадващо водещият не се появи. А, забравих, че преди този “дженк”, имаше друг “дженк”! Може би първият дженк е бил “дженк-подгрявка” към “мегадженка” с непоявяването на водещия. Знам ли?!?! Но, ако пък вие не знаете какво е “дженк”, малко по-късно или в края на този пост ще ви обясня.
Та – имаше “дженк”: веднага след края на анонса за посрещане на водещия, жена, седнала на първия ред в публиката, “се сети”, че е забравила нещо на котлона вкъщи и побягна. Смях, смях!… Още тогава си помислих: “Това може би ще е ужасно смешно!!! Сали да рискувам да го гледам и да пукна от хилеж или просто да си пусна “Саут парк” и да умра от скука?”… Рискувах: “Ще гледам смешки!”…
Значи, след хамалите, нов образ намбър ту: Тончо Токмакчиев като Продан Гьобеков!!! А, сещате ли се кой е Гьобеков? Е, естествено, че няма как да се сетите! Все пак той е най-новият образ в най-новото шоу по Канал 1: “Шоуто на Канала”! Той не е Продан Гьобеков, който помните от “Каналето”, игран от Тончо Токмакчиев, теърдящ, че продуцира всичко, за което се сетиш: радио, телевизия, кино, опера, мопера… Не! Не е той. Или поне – не може да е той! Все пак това е най-новото шоу по Канал 1: нормално е да има нещо ново! Седях и се чудех: “Как ли са го измислили този образ??! Колко оригинално! Колко находчиво! Дори “Каналето” в най-добрите си години не са имали такова нещо!”… Абе таланти бе, таланти!
Гьобеков си изпя познатата до анален тик песен кого е продуцирал, кого не е продуцирал, кого смята да продуцира и кого никога няма да продуцира и трябва да ви кажа, че още тогава бях на път да се издрайфам! Честно: както в репетиционната на Future Darkness с Пенко пийнахме прилично бирички, можех да ги пусна всичките отново на свобода! Това, което ми сподави повърнята беше моментът, след момента, в който Гьобеков каза: “Аре бе, бенда, дайте някакъв сигнал!”. Тия пичове дадоха сигнал и той се обърна към хората: “Аплодисменти за група “Сигнал”!”… Ааааааааааааааааа! Бендът не бил кой да е, ами група “Сигнал”!!! Еби му майката! Чудех се кой ли е свързал идеята за “шоу” с група “Сигнал”??! После се сетих, че не гледам шоу, ами гледам “Шоуто на Канала”. Последната дума ми обясни всичко.
Откровено ви кзвам, това беше само началото и нататък картинката ама съвсем не се промени! Ама изобщо! Следваха “дженк” след “дженк”! Напрво “дженкпарад”! Имаше “черен хумор”: негър разказваше вицове. Оригинално, а? Никой не би се сетил! Имаше “легнали новини”: жена, легнала на пода в студиото, четяща “новини”. Няма да коментирам новините, защото ми се струва, че колкото и да изпадна откъм идея кое е смешно и кое – не, ще съм километри над това нещо. Имаше пародии на реклами… Имаше “гостуване” на президента Буш, игран от Георги Мамалев, за чието изпълнение, ако Камен Воденичаров през минута повтаряше, че “на гости” му е президентът Буш, си оставаш с впечатлението, че на Кацко му гостува Георги Мамалев, който болезнено се опитва да имитира присъствието на президента Буш, а резултатът е недостоверна прилика с Георги Мамалев, опитващ се да играе президента Буш…. Ако е възможно в българския да съществуват думи-синоними на цели изречения, то синонимът на последното изречение е “мъка”… Ама “мъка” с многоточието след нея: “мъка…”…
Честно, като разбрах кой прави “Шоуто на Канала”, подозирах подобни неща, ама не и в първото издание на шоуто… Мислех си, че нормалният подход е да направиш едно, две, най-много три по-различни издания, колкото хората да останат с впечатлението, че наистина гледат нещо ново и след това – ако искаш им пускай на запис стари издания на “Каналето”! И без друго, явно сценарият e сглобен от олдскул смешки, изиграни от застаряващи актьори и снимани по обидно лош начин! Жалко, наистина!…
Бях ви обещал, ако не знаете какво е значението на думата “дженк”, да ви кажа. “Дженк” е една от най-омразните ми думи. Думата, която осмисля невъзможността на продуценти и режисьори да обянсят какво точно искат някой да направи за тях, както и предлага възможността да кажеш
“абе няма дженк”. Това, смея да твърдя, е синоним на “Това е тъпо!”. Сега, ако се чудите “Зашо пък?!?”, почудете се още малко и сигурен съм, ще разберете
Тъпото в случая с това, че съществува нещо КАТО “Шоуто на Канала” е, че изобщо съществува нещо като “Шоуто на Канала”. Не, не се объркахте, това е логиката! Не знам дали си давате сметка как това нещо е било пробутано на екран, затова ще ви помогна: едни млади хора (Георги Торнев, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров, Мартина Вачкова, Георги Мамалев) заявяват на ръководството на една денонощно лееща си против нещо ново куршум телелвизия (Канал 1), че сега й предлагат нещо ново и й намигат с око. Знаят, че “младата” телевизия е вече на възраст и не бива да й говорят такива неща, че не знае дали ще й издържи сърчицето! Току-виж младата телевизия се оказала със слабичко сърчице и взела, та пукнала!
Знам, че този пост, завършен по този начин, рискува, по разни правила, да изглежда незавършен, затова ще го извиня и застраховам и ще кажа, че ми се доспа прекалено много, за да продължавам да обръшам внимание на тази тъпотия, за която писах досега. Мога само да ви посъветвам следващата, както и всяка друга събота, между 20:30 и колкото беше там да не сте пред телевизиора, а най-добре – да не сте на място, в което прекарвате минимум по пет дни от седмицата. Последното не важи за тези, които са в болници, затвори, старчески домове, лудници и Студентски град. Другото, което мога да ви посъветвам, е да си намерите “Sleep Is The enemy” на Danko Jones, да го надъните яко и да усетите с всяка клетка на тялото си, че става дума за рокенрол!. Ако дойдат комшиите, мутрите или просто някакви недоволни кретени или им предложете по бира, или им покажете среден пръст! И чакайте да видите какво ще стане!

На пл. “Македония” хамалите търсят работа, но напоследък през повечето време пият кафе.
Пиацаджиите подвикват отдалеч на евентуалните си работодатели.
Всяка скъпа кола, която спира до пиацата, става обект на хамалски ухажвания и надежди.
Симеон трябва да изгони “селяните” от София, иначе няма живот за нас. В това е убеден Иво Георгиев, хамалин от пиацата до Съдебната палата в столицата.
Пришълците от провинцията били голяма конкуренция на столичните хамали, оплаква се той. И се заканва, че ако и Симеон се издъни като СДС и БСП, ще почне да трепе и да убива.
Георгиев все не успявал да си намери постоянна работа. На 32 г. е, но навсякъде му казвали, че е стар. Той е завършил СПТУ по строителна механизация и може да работи като шофьор и багерист. Животът обаче го принудил да търси работа на пиацата след преврата през 1992 г. Тогава според него е бил свален Тодор Живков. Жена му я блъснала кола и в момента е пенсионерка по болест, тъй като е с две счупени бедра. Не успели да осъдят виновника, тъй като той имал достатъчно пари, за да си купи правосъдие.

Пиаците съществуват в София от 60-те години
разказаха стари хамали. При комунизма там се събирали предимно строителни работници, които събота и неделя изкарвали по нещо на частно. Често те прекарвали на пиацата дори летните си отпуски.
Преди 1989 г. обаче частник беше мръсна дума. Строителите и хамалите често си имали вземане даване с Народната милиция. Служителите на реда организирали хайки и прибирали пиацаджиите на топло. Съставяли им актове, защото според тогавашните разбирания имали нетрудови доходи. Глобите за това тежко провинение били между 100 и 500 лв.
Тогава изкарвах към 300 лв. от държавната си работа и вземах по 50 лв. на ден, ако някой ме наеме от пиацата, спомня си 40-годишният Красимир Гьорев. Полицаите различавали мераклиите да бачкат на частно от обикновените минувачи по това, че първите носели сакове, в които били работните им дрехи. Пиацаджиите обаче захитрели и започнали да оставят багажа си на обществен гардероб до Централна баня.

Имало и известно профилиране на труда
На пиацата пред едновремешния ресторант “Рубин”, сега закусвалня “Хепи” се събирали строителни работници. Хамалите търсели късмета си на площад “Македония”.
Сега вече никой не гони търсещите работа на пиацата. Според твърденията им обаче никой не ги и търси. Бизнесът започнал да запада след 1999 г. Ако ме наемат веднъж или два пъти в месеца, е добре, разказа Трайчо Найденов. Той е на пиацата от 5 г. Преди това е работил като общ работник в Трета градска болница. Жена му също е безработна от 8 г., а имат две деца, които са ученици.
Надниците на хамалите варирали между 8 и 12 лв. на ден. Нямало тарифи, сумата се определяла след пазарлък. Ако те наемат да хвърляш боклук обаче, надницата падала до 6-7 лв. Е, имало и късметлии, които понякога попадали в по-богати къщи, където им давали по 25 лв.
Освен “селяните” другите душмани на столичните хамали са студентите
Вместо да учат, защото утре ще ни командват, те идват и ни вземат хляба, оплака се 49-годишният Коце Димитров. Според него младежите са сключили договор с президентството, което им помага да си намерят работа. А и хората почти винаги предпочитали студентите пред професионалистите.
Ние не сме лоши, какво като сме роми,

понякога сме правили услуги и без пари

чуди се Димитров. Освен това неопитните студенти ставали жертва на трудови злополуки. Веднъж един тежък метален сейф затиснал двама души и ги убил на място. Аз съм носил много пъти такива големи метални каси в банки, каза Коце. Никога не му било минавало през ума обаче да се опита да открадне пари. А и в банката охраната била много здрава.
Самият Коце е потомствен пиацаджия. И дядо ми, и баща ми са работили тук, на площад “Македония”, гордее се той. Коце има 3 деца и 4 внука. Децата му са безработни, но понеже са млади, ги е срам да дойдат на пиацата. Жена му имала работа, от която получавала по 90 лв. на месец. Работният ден на Коце е от 6.30 ч докъм 18.00 ч.
Освен да изгони “селяните” от София пиацаджиите искат от новия премиер да отвори и хайдушките заводи. Така те наричат приватизираните предприятия, където се надяват да се намери работа и за тях. Според хамалите в целия свят няма политик, който да не краде, но те се надяват, че новите управници ще крадат по-малко от предишните.
Иначе и тях ще ги изгоним, ще ги изхвърлим от бюрата им като чували с пясък, декларираха своята гражданска позиция хората на пиацата

Чудим се с колегите “експерти по преместване на дом или офис” защо работниците в другите фирми за пренасяне на домашно имущество и офис обурудване с гордост се наричат хамали. В последните години тази дума придоби изключително негативно значение. Сравнения от вида “псува като хамал” или “вика като хамалин” не допринасят за популяризирането на тази професия.

Ние от фирмата за преместване “Преместване.орг” предпочитаме да се наричаме експерти по преместване на офиси и домове. Тази работа си е като почти всяка друга. Противно на всеобщото мнение и тук се изискват комплексни умения и качества. Да работиш в сферата на преместването не означава да си мръсен, необразован, но физически силен. Носачите на мебели постоянно попадат в ситуации, в които се изисква логическо мислене или “око”. Един носач трябва да е внимателен и вежлив с клиентите. Това за нас е приоритет!

От години насам строителният бранш в България отчита сериозен ръст. С всяка изминала година се застрояват все повече и повече площи - както за жилища, така и за офиси. Логично, след приключването на строителните дейности, следва и нанасянето в стотиците офиси. В някои от случаите, за някои фирми това е първото им нанасяне в офис. Има обаче и много фирми, които просто се местят от едно място на друго. Именно това са и фирмите, които при такива ситуации разчитат изключително много на хамалските фирми и професионализма на наетите хамали. Може би за мнозина преместването изглежда като детска игра, но при положение, че имате над десетки, а може и стотици служители, които трябва да се изнесат от единия офис и да се нанесат в другия, нещата придобиват по-различни измерения. Тук не става въпрос само за отделинет служители, но и за съпътстващото ги оборудване, обзавеждане, документация. Именно при такива ситуации е от огромно значение, дали наетите хамали са вършили и преди подобни дейности, до колко са сериозни в изпълнението на поръчките, дали ще бъдат внимателни и няма да запилеят нещо. Особено сложно за хамалите става, ако въпросната компания разполага с активи като сървъри, мрежово оборудване и няколко UPS-а /с тегло по около 500 кг/. На лице са и допълнителни усложнения: хамалите трябва да решат цялата задача по преместването през уикенда и в понеделник дейността на фирмата да бъде възстановена на новото работно място.

Упражнението е доста сложно и не е за всеки. Великото преселение на офисите започна, но едва ли ще приключи скоро. Хубавата новина за хамалите е, че благодарение на това, те ще имат поръчки още доста време. Неприятното обаче е за тези, които не са чак толкова големи порфесионалисти в хамалските дейности, защото има опасност да закъснеят със сроковете и по този начин да получат лоша слава и разбира се спад на поръчките за в бъдеще. Гладкото преместване струва време и безсънни нощи. Единствено компаниите, специализирани в извършване на транспортни и хамалски услуги, притежават опита и възможността да се справят с подобни проекти.

Услугата преместване на офиси е добре позната на българския пазар и по думите на фирмите, които я предлагат, търсенето всяка година се увеличава. Дали обаче всички хамалски фирми са способни за подобна работа ще покаже времето.