ПРИЯТЕЛ НА СЪЗДАТЕЛЯ НА ВИС ВАСИЛ ИЛИЕВ ХАМАЛУВА НА ПИАЦАТА!
30.06.2009“Най ми е харно, като ме викнат да нося ковчега на някой мъртвец. Надницата е двойна, пък и не е тежко.”
Това признава пред репортера на народното издание 58-годишният Асен Маджаров. Асен е един от стотината хамали, които ежедневно кибичат на пиацата на площад “Македония”. В занаята е от 30 години. Успял да закачи и от добрите стари времена, когато хамалската му надница стигала до половин заплата. “По Байтошовото време бяхме досущ партизани. Милицията гонеше и биеше всеки, дошъл тук да припечели нещо “на черно”. Сега никой не ни пипа, но и клиентите намаляха”, кахъри се старият носач. Картината на хамалската борса с днешна дата е следната:
Стотина мургави здравеняци клечат по тротоарите на групички. И с прегладнели погледи дебнат всяка скъпа кола, която спре на пиацата. Появи ли се клиент, настава суматоха. Скупчват се около му и започва ухажването. Тарифите за пренасяне на тежки товари са 15 - 20 лева на час. Но заради жестоката конкуренция често хамалите кандисват и на половината сума. Най-големите ни душмани са студентите, оплакват се те. В началото идваха уж да помагат, а те шпионирали. Откраднаха ни занаята, ама пак нищо не научиха, коментират хамалите. Хората предпочитали услугите на учените глави, без да си дават сметка, че тия момчета са неопитни. Оня ден двама висшисти носили по стълбите роял. Спънали се и тежкият инструмент премазал единия. После нас викнаха да помагаме, доверява Пинко. С това прозвище е популярен на пиацата един от тарторите на хамалската общност - 60-годишният Мюмюн Мехмедов.
Той е неопровержимото доказателство, че хамалуването си е тънък занаят. Минимум 2 години усилно чиракуване ти трябват, за да се наречеш хамалин, разкрива той. Пинко тежи 50 килограма с мокри дрехи, но обладава исполинска сила. Носи на гръб 130-килограмови сейфове, холни гарнитури и пиана. Не му се опират и фризери, и перални с тегло два пъти колкото неговото. Срещу десетачка и бутилка шльокавица отнася всичко като бръмбар сламка. Вкара ли половинка сливова пък, вдига оборотите като японско багерче. На въпроса, как хърбалак като него вдига предмети с тегло три пъти колкото неговото, Пинко отговаря така: “Колкото товари има, толкова са и начините за носене, хамалогията си е цяла наука. Трябва да знаеш как се полага товарът, та по-малко да тежи. Къде се стягат и къде разхлабват ремъците около раменете и кръста. Как и колко да е наклонено тялото и на колко крачки се вдишва и издишва.”
Из площад “Македония” още се говори как навремето Пинко сам качил 90-килограмова печка по стълбите до 13-ия етаж. Но се оказало, че сбъркал входа. И се наложило да повтори процедурата. По думите на Мюмюн това, че в студентските хамалски фирми работели висшисти, било лъжа. Водят ги студенти, а те - 50-годишни пияници с окапали зъби, възмущава се мургавелякът. Само един от 10 служители в тия фирми бил минавал покрай университет. Бройката се допълвала от всякакви селяни, дошли в столицата да дирят работа.
Според осведомени липсата на клиенти принудила част от хамалите да търсят алтернативни начини за забогатяване. Често мургавите носачи влизали в комбина с крадливи банди. Оглеждали домовете на по-заможните клиенти за скъпи предмети и вещи. А сетне “изпявали” видяното на апашите срещу съответната сума. Тарифите за подобна информация варират от 50 до 150 лева, научи репортерът на “ШОУ”.
Боби е сред най-колоритните фигури на хамалската пиаца. Най-забележителният факт в биографията на 52-годишния носач е, че навремето е другарувал с покойния собственик на ВИС Васил Илиев. Дюлгерин по професия,
Боби участвал в строителството на култовия ресторант “Мираж” в столичния квартал “Емил Марков”, собственост на легендарния бос. Именно там се запознал и влязъл под кожата на висаджията с чувството си за хумор. Станал чест гост на софрите и пиршествата, организирани от него. И досущ като придворен шут разсмивал гостите му - добре облечени бизнесмени от сивата икономика. Хамалския занаят подхваща след убийството на благодетеля си Васил Илиев. “Ял съм и съм пил на една софра с Карамански и Георги Илиев. А сега бачкам като хамалин. Но за разлика от тях поне съм жив”, прави равносметка хамалинът. По думите му създателят на ВИС бил най-добрият човек, когото някога е познавал.
Най-често ни ангажират да пренасяме парични каси и пиана, както и за почистване на боклук, връща се към днешното си битие на хамалин Боби. Не отказвам никаква работа, стига да падне някой лев, признава той. Сред най-странните оферти за работа била тази на възрастна пенсионерка от квартал “Младост”. Възрастната дама заменила апартамента си за по-малък в центъра на града. И наела Боби и негов приятел да пренесат мебелите. Наред с вехтата покъщнина обаче хамалинът трябвало да отнесе и 60 живи котки, които населявали дома на пенсията. “Беше нещо страшно! Къщата смърдеше на пор и още нещо, а гадините драскаха и хапеха, спомня си препатилият хамалин.
Нахлузихме брезентови ръкавици и ги натъпкахме в чували. Но кой да ни каже, че торбите са от найлон. Като пристигнахме в новото жилище, половината котки се бяха издушили. А бабешкерата, вместо да ни плати уговорените по 10 лева на калпак, викна полиция.”
Боби обаче е горд с друг един случай от практиката си. Преди година той и двама негови колеги успели да измъкнат от дома й 240-килограмова старица. Жената била лежащо болна и десет години не била излизала от стаята си. За това време наддала над 100 килограма. Не щеш ли обаче, се наложило да постъпи в болница. И угоената като шопар по Коледа баба не сколасала да излезе през вратата. “Наложи се да я спуснем с въжета през прозореца от четвъртия етаж”, завършва своя разказ хамалинът от площад “Македония”.